Какво се случва с душата след смъртта: Важните 9 дни!
В християнската вяра откакто човек почине, душата му изминава избран път. И, както е известно, значими дни за тази душа са третият, деветият и 40-ият след гибелта.
Какво се случва с душата след гибелта? Този въпрос интересува доста хора, а даже съществува и институт, който се пробва да мери душата, да я претегли и да я снима с камера. Но във Ведите се разказва, че душата е неизмерима, тя е безконечна и постоянно съществува и е равна на една десетхилядна от върха на косъма – т.е. доста дребна.
Практически е невероятно да се мери с някакъв веществен инструмент. Помислете за това: по какъв начин може да се мери нещо нематериално с материални устройства? Това е мистерия за хората, тайнственост.
Ведите споделят, че тунелът, които разказват хора, претърпели клинична гибел – не е нищо друго с изключение на канал в тялото ни. В нашето тяло има 9 огромни отвора – ушите, очите, ноздрите, пъпа, анус, гениталии. В главата има канал, наименуван Сушумна, и него можете да го почувствате – в случай че запушите ушите си, вие ще чуете шума му. Tемето също е канал, през който душата може да излезе.
Тя може да излезе през всеки от тези канали. След гибелта опитни хора могат да дефинират в каква сфера на битието се е отправила душата.
Когато тя излезе през устата, се връща на Земята, в случай че е излязла пред лявата ноздра – към Луната, през дясната – към Слънцето, в случай че е излязла през пъпа – отива в планетни системи, които са по-ниско от Земята, а в случай че е излязла през гениталиите, попада в по-нисши светове.
След като душата напусне тялото, в продължение на 40 дни тя остава на мястото, където е живяла. Понякога се случва хората да усещат след погребението, че в къщата има някой. Ако желаете да усетите положението на душата в подобен миг, си представете по какъв начин ядете сладолед в найлонова опаковка: Да, имате опция, само че не можете да извършите нищо, нито да изпитате усет, нито да се докоснете до нещо, не можете да се движите физически. Когато духът се гледа в огледалото – той не вижда себе си, и изпитва потрес. Затова е обичаят да се покриват огледалата.
Първият ден след гибелта на физическото тяло, душата е шокирана от обстоятелството, че не може да разбере по какъв начин може да живее без тяло. Поради това съществува обичаят в Индия, неотложно да се кремира тялото. Такъв бит са имали и траките. Ако тялото дълго време е мъртво, душата ще се върти към него непрекъснато.
Ако тялото се погребе – тя ще види процеса на разложение. Докато тялото не изгние – душата ще бъде с него, тъй като тя е била доста привързана по време на живота си към външната обвивка, и на процедура се разпознава с нея, тялото е било най-ценното й и скъпо нещо.
На 3-я, 4-я ден, душата стартира да идва на себе си, несвързана с тялото се разхожда в близост, и се връща вкъщи си. Роднините не е належащо да вършат нервности и да се поддават на мощни ридания, душата чува всичко, и страда от тези страдания. По това време е належащо да се четат Светите трудове и просто да се изясни на душата какво да прави по-нататък.
Душите чуват всичко, те са покрай нас. Смъртта е преходът към нов живот, гибелта като такава не съществува. Точно както в живота, когато ние сменяме облеклата и и душата сменя едно тяло с друго. Душата в този интервал не изпитва физическа болежка, а психическа, тя е доста обезпокоена и не знае какво да прави по-нататък. Ето за какво е належащо да се помогне на душата да се успокои.
Тя би трябвало и да се храни. Когато стресът отмине, душата желае да яде. Това положение се демонстрира както и в живота. Финото тяло желае да получи усет. А ние в отговор и слагаме чаша вино и самун. Помислете за това – когато сте гладни и жадни, да ви се оферират суха коричка самун и вино! Как ще се чувствате?
Можете да облекчите по-нататъшния живот на душата след гибелта.
За да извършите това, първите 40 дни, не е нужно да се пипа нищо в стаята на умрелия и да не се разделят нейните движимости. След 40 дни от името на умрелия може да се направи някое положително дело и да и се съобщи на нея силата на тази постъпка, да вземем за пример в деня на неговото раждане, да се пости и да се заявява, че силата на поста отива при умрелия.
С цел да се помогне на умрелия, би трябвало да се завоюва това право. Просто да се възпламени свещ – не е задоволително. По-специално, може да се нахрани някой недохранен, да се даде лепта, да се посади дърво, и да се прави всичко това от името на умрелия.
Писанията споделят, че след 40 дни душата идва на брега на реката, която се назовава Вираджя. Тази река е цялостна с разнообразни риби и чудовища. Близо до реката стои лодка, и в случай че душата има задоволително благочестие, с цел да заплати за лодката, тя отплува, а в случай че не, тогава плува сама – това е пътят и към съда.
След като душата преплува реката, я чака богът на гибелта Ямарадж, а в Египет се споделя Анубис. С него се води диалог, демонстрира се целият живот като на филм. Там се дефинира по-нататъшната орис: в какво тяло душата ще се роди още веднъж и в какъв свят.
При осъществяване на избрани ритуали, живите могат да бъдат от огромна изгода за умрелия, да улеснят бъдещия му път и даже безусловно да го измъкнат от пъкъла.
